Очаквантото разочарование

“Прост народ, слаба държава”, е казал иначе мъдрият наш народ. След очакваните  нееднозначни резултати от изборите за пореден път се убеждаваме в липсата на разбиранете на основния принцип на демокрацията — принципът на представителност — ни спъва все по-фатално. Българите разбират гласуването като игра на залагания — всичко или нищо. Ако този, който ми харесва няма да влезе в управлението, няма да гласувам за него. Ако този, който ми харесва няма да спечели, няма да гласувам за него. Ако никой от големите не ми харесва, няма да гласувам. Гласуването съществува, за да представи всеки един от нас по въможно най-добрия начин, като ни даде избор измежду всички кандидати. Това е, което нашият глас ни носи: избор. Изборът е право, но е и отговорност, която за съжаление се пренебрегва.

За да е ефективна и справедлива една демокрация, трябва да има представителност, за да може максимален брой интереси да се пресекат в управлението на държавата. За да има представителност, трябва да има информиран избор, който да се случва. За да има информиран избор, трябват усилия и компетентност от страна на правещите избора. Тук са и проблемите на България. Първо ние не си правим труда да разбирам какво ни казват политиците, а и те напоследък се стараят да не ни казват, какво искат, какво плануват, а кой е крал най-много и как ще пребъдем ако изберем тях. Второ, самите ние не знаем какво искаме. Не в смисъла, че не знаем дали искаме или не искаме да ни дигнат заплатите, а в слисъла, че не знаем как искаме да ги вдигнем. Ние смятаме, че това е нечия друга работа, която нас не ни интересува. Това обаче ни поставя в ситуация, в която ние упорстваме да изберем нещо без да знаем нищо за това нещо освен кой ни го предлага. И когато вече сме изпробвали всички предлагащи, не знаем какво да правим, защото привидно няма правилен отговор.

Тук ми се иска да употребя старият израз “Ето къде бил ключът за бараката — тя била с райбер”, но няма да мога, защото бараката не само, че не е с райбер, ами си е с поне пет различни ключалки. Няма рецепта от три стъпки за информиран избор. Искат се усилия и образование. Всеки напредък на този свят е свързан с образование. Човек, който не разбира какво прави, не го прави добре. Хората, които не разбират разликите между десните и левите политики, не могат да направят избор на база политики. Те избират на база симпатии, клюки, обещания и прочее.

Добрата новина е, че този път не избрахме спасител. Не е за първи път, но като че ли сценарият със спасителя, който ще ни оправи за Х дни/години вече е доказано невъзможен за българина и затова той трудно пак ще “поверва” така. Това, което трябва да се случи, обаче, е повече информирани и заинтересовани хора, които да гласуват мотивирано и устойчиво, а не по чиста симпатия към някоя личност или нечии празни обещания. Трябва да разбирем, че партиите с 5-6 процента могат да влияят много на случващото се в парламента. И че дори да не влезат в парламента, партиите над 1% получават държавна субсидия, която им позволява да водят кампания на следващите избори. И в крайна сметка, че гласуването не за победителя, а за най-представителния.

Обяснение и Оправдание

b-borisov-s-29302e05

В разгара на безчинствата на тройната коалиция имаше една дума, която винаги напираше в мен след всеки нов скандал. “Каква наглост?”, се питах и недоумявах. Цинизмът и наглостта по онова време бяха по-вбесяващи, от колкото възмутителни. И ако онези времена минаха в триатлон от наглост, цинизъм, и безконтролно крадене, то мандатът на ГЕРБ премина в нашето почти безучастно зяпане пред телевизора на 100м бягане от отговорност. Бойко заобиколен от новите си юпита се опитваше да се хареса на всички — избиратели, американци, руснаци, германци, стари приятели (мафиоти), нови приятели (котараци) — и в крайна сметка не водеше политика, а пазарлък. Мнението му е като фурнаджийска лопата, а виновните винаги са някъде другаде. На конкретните въпроси се отговаря с хвалене конкретно с цифри, но не по въпроса и винаги в първо лице единствено число: дал, построил, разрешил, уволнил и прочее. Някъде там Борисов си остави столицата и си взе държава, в която той, бащицата, разпореждаше и разпределяше като Доган на обръчи от фирми. Рязането на ленти се превърна в ежедневен спорт заглушаван само от непрекъснатото мрънкане за лошото наследство и кризата. Лицата на премиера и неговите министри занадничаха от екрана на родните телевизии толкова често, че достигнахме неволно състоянието на психична тревога ако мине ден без да видим Бойко поне веднъж по телевизора. Сутрешна програма — обяснения, обещания и оправдания; вечерна програма — рязане на ленти. Въобще, един зле облечен батман влезе в нашето ежедневие. Както личи по увода, днес ще съм много анти-Бойко и като личи по-надолу, и ще се аргументирам.

След това мое леко пиперливо лирично встъпление ще си позволя да пермина към истинската си цел, а именно да обясня защо, аджеба, не харесвам Бойко-Борисовото управление, и защо и вие трябва да си помислите дали да продължите да го харесвате. Тъй като обичам да се информирам за разни неща — далаверки, туй-онуй — съм събрал един списък с прегрешения, за които ББ обича или да не говори или да приписва на Станишев, Царя и, разбира се, Костов, за чиято вина няма граници. Разбира се, че Борисов не е заварил държавата цъфнала и вързала, но нещата, за които можеш да виниш предшествениците си след близо цял мандат управление не са много и са обикновено големи като външен дълг от 150% от БВП, цунами, дългосрочни договори, спукан ядрен реактор, и т.н. Тук говоря за неща, които са конкретни и абсолютно във властта на премиера по време на мандата му. Списъкът се препокрива частично с този на Капитал, но в мое оправдание ще кажа: аз моя го направих снощи — днес само добавя красноречие.

Грешките

Енергетика

  • Белене е едно от най-тежките наследства от предните правителства. То заслужава не един, а сигурно цяла серия от постове в обяснения, защо не ни трябва, защо сме направили всички възможни грешки при започването му и т.н. Интересно интервю с Трайчо Трайков по въпроса за Белене и референдума, в което се казва точно колко би струвала и защо, може да намерите тук; за точната сметка някъде след 51″). Вината на ГЕРБ обаче е свързана с  две неща, които са били изцяло в  пълномощията и задълженията на кабинета Борисов. Първо малко предистория. По време на тройната коалиция един от шефовете на НЕК плаща 200 млн евро на руснаците, за да започнат строежа на реакторите без да се консултира с RWE. Държавата държи немците на тъмно и не дава обяснение от къде ще вземе своята част от финансирането. Немците са готови да се оттеглят още през март преди изборите, но решават да отложат (евентуално помолени от правителството) за след изборите. Делян Добрев извади писмата с RWE (от някакво чекмедже) миналата година и взе да се оправдава как те не са знаели нищо за тези писма, за тези 200 милиона и т.н. Разбира се е смешно да твърдиш, че при проект от ранга на “Белене” в министерството на икономиката ще седят и ще се чудят какво правят няколко месеца докато немците се откажат съвсем. Първата грешка на Борисов беше, че спази руската омерта и не каза какво се случва. Че другарите са омазали нещата с немците и са ни набутали да плащаме два реактора на руснаците независимо дали има или няма централа. Втората грешка е, че знаейки за тази каша те не спират строежа на реакторите, което би струвало значително по-малко от сега, и поемат огромен риск да търсят нов инвеститор от позицията на партньор с откровено лоша история.
  • Слабият контрол върху енергийните дружества поражда и далавери като тази с Каолин. Каолин продава суровина за топлоцентралите Марица-Изток 1,2 и 3. Оказва се, че цената за държавната е много по-малка от тази за частните. Пазарът е свободен и всеки може да продава на каквато си иска цена, но въпросът с източването на пари от държавата, чрез признаване на завишени разходи се нарича данъчна измама. Да не говорим, че това се калкулира в електроенергията, която всички плащат.
  • Наскоро стана ясно, че ЕРП-тата са заобикалял закона за обществени поръчки (ЗОП) през вратичка оставена им през 2006 година при приватизацията им. Точната схема няма значение, това което има значение е, че за целия си мандат ГЕРБ не установява тази схема и не предприема законодателни действия за нейното прекратяване, което води до ощетяване на потребителите.
  • ЕК сезира съда поради непълното транспониране на правилата на ЕС от страна на България, Естония и Обединеното кралство. Това бяха прословутите 7 месеца за 5 наредби и поводът за уволнението на Ангел Семерджиев. Тази грешка ББ даже си я призна в денят преди да падне.
  • Газовите връзки обещани като приоритетна мярка за осигуряване на националната сигурност и избягване на кризи като тази от 2009, не се построиха, даже не се и започнаха. А пари за тях има по евро-програмите.

Икономика

  • Митата бяха един от удърните приоритети  на правителството в първите му месеци. Повишени мита уж с цел да се намали тютюнопушенето стимулират контрабандата. Събираемостта на акцизите и митата върху цигари и алкохол се увеличават като абсолютна стойност, но не и като част от цялото, което сочи намаляване на тяхната реална събираемост с оглед на непрекъснато увеличаващите се цени.
  • Помните вероятно и протестите срещу горивата и театралните акции на Ваньо Танов и отнемането на лиценза на Лукойл. Това, което остана в страни от очите и ушите на хората е защо се получава този не дотам естествен монопол на Лукойл. На практика в България има само един вносител на горива и това е Лукойл. Причината е едно от изискванията за получаване на лиценз за внос. То гласи, че вносителят трябва да складира резерв от горива в размер на 45% от годишния си оборот на територията на страната. Изискването е меко казано смехотворно, защото поставя Лукой, която произвежда на наша територия, и останалите вносители в неравнопоставена ситуация. Затова дори OMV  купуват от Лукойл.
  • Отлагането на забраната за тютюнопушене на закрито и измислянето на разделните помещения коства на бизнеса огромна инвестиция, която не успя да се изплати за двете години на действието си.
  • БДЖ продължава да е в колапс. Тя е тежко наследство, но това, което е направено за нея е далеч от достатъчно. Трябва да се отбележи, че фалитът беше избегнат, но за сметка на това съкращенията също.
  • Български пощи все още са на загуба, все още функционират в 20-ти век, и все още никой не се е захванал с тях. Предстои кризисна приватизация и много болезнено спасяване след 1-2 години максимум.
  • ЦКБ продължи да държи 80% от държавните пари, въпреки предизборните закани. Медиите свързани с ЦКБ неизменно подкрепяха (до преди дни) правителството.
  • Част от средствата по личните сметки на осигуряващи се в частни професионални пенсионни фондове (ще рече миньори и други тежки професии) бяха вляти в общия пенсионен фонд за покриване на текущи разходи. Добавяме и противоречивата пенсионна реформа и нещата в сектор осигуряване намирисват на тотален провал след 5-10 години.

Инфраструктура

  • При изпълнението на многобройните инфраструктурни проекти правят  впечатление повтарящите се изпълнители: ГБС, Трейс, фирми на Васил Божков – Черепа. Много от фирмите на последния фалираха, а за други се знае, че бавят плащания към изпълнителите и контрагентите си, тъй като много от цените, с които са спечелили търга са нереални. Имаше национален протест на въпросните подизпълнители, който, разбира се, удобно остана без голям обществен отзвук.
  • Зала Арена Армеец беше построена след намесата на ББ и леката промяна на дизайна й. Сега тя не разполага с подземен паркинг и не и достигат 6 метра, за да дмакинства лекоатлетически състезания. Бяха спестени 20 милиона, сега хората паркират всеки път по съседния булвард. и градинките на БАН.
  • Мултиплексите, които бяха раздадени от предишното правителство в последните му месеци са на път да бъдат санкционирани от ЕК. И тъй като никакви мерки за това не са взети през целия мандат има реален шанс цифровозацията да не се случи навреме.
  • Програмите за саниране на остарели жилища се провалиха главно поради липса на пари. Санирането все още е много скъпо удоволстие и дори 50% са непосилни за семейство пенсионери, а без всички в блока да са съгласни саниране и финансиране няма.

Околна среда

  • Правителството установява откровени нарушения в концесията на Юлен в природен парк Пирин, но решава да не отнема концесията, да не глобява концесионера, а да узакони заграбеното в размер на 30% над концесионната площ. Към този скандал спадат и бездействието и защитата, която получават други дружества свързани с ПИБ и Цеко Минев, както и мракобесното поведение на Мирослав Найденов по време на протестите от Орлов мост през лятото на 2012. Там влизат и протестите в подкрепа на още писти, на които Цецка Цачева и Цветан Цветанов се явиха в Банско. Там влиза и решението за разширение на ски зоната на Банско и построяването на още един кабинков лифт.
  • Тъй наречената афера Дюни гейт, както и много други по-малки аферки и далаверки около родното черноморие. За пример, застрояването на базата на НСА и новите “бунгала” на Ираклии.
  • Депутатът-лобист Емил Димитров е известен с какви ли не далавераджийски поправки и наредбички. Един отново мракобесен пример е наскоро отменената годишна квота за отстрелване на кафяви мечки. За информация на читателя, кафявите мечки са на изчезване в Европа и като страна не немалка популация, би трябвало да ги ценим и пазим, а не отстрелваме като вредители.

Правосъдие и сигурност

  • Слагам делото срещу Алексей Петров в графата негативи, защото в стремежа си да се саморазправи със стария си враг, ББ скалъпи обвиненията, направи идиотски  показни акции и накрая не свърши нищо.
  • Въпреки залавянето и пресичането на дейността на Наглите, само част от тях са осъдени. Тони Хамстера и покровителите му (които само можем да предполагам кои са) за сега нямат присъда.
  • Изборът на главен прокурор беше безбожно компрометиран. Когато слушах доклада на етичната комисия за Цацаров си казвах, че може да го бутат, но все пак ВСС има глава на раменете, не може да сложи такъв човек на тази длъжност. Противно на очакванията ми, ВСС гласува почти единодушно за и то веднага след изслушването на кандидата без дори да изчака и останалите да се представят. С една дума, скандално. В Европа недоумяваха, заплашиха ни с още проверки и доклади, но ББ — НЕ!
  • Въпреки настояването на ЕК за промяна и преминаване към по-прозрачна процедура за избиране на ВСС, управляващите се оправдаха, че 4 месеца няма да им стигнат, за да я организират и приложиха старите практики в своя угода.
  • Аферата с бедните магистратски роднини се замете под килима. Един го порицаха, един го глобиха, а един го повишиха и сега гледа разни “знакови” дела. Никакви реални последици. Няма осъдени.
  • Всички обвинения към предишното управление увиснаха в съда, а показните им акции се превърнаха в срам за пагона и институциите.
  • Делото по САПАРД завърши без присъда след години мъчение за разлика от немското дело по същата схема. Излезе, че едни хора са се организирали и са източили едни пари от САПАРД, но само немските участници са нарушили закона. Пълен провал — отново няма осъдени бели якички.
  • За добро или за лошо България не влезе в Шенген въпреки заканите, обещанията и усилията на ГЕРБ. Да не говорим за меко казано странните изявления на ЦЦ, който всеки пък като иде в Европа и аха-аха да ни вземат, даже последния път си го каза в прав текст след Холандската визита. Но после винаги се оказва, че нещо не сме разбрали. Лъжи-мажи. Ако така сме се справили и с техническата част, дето уж било лесното, направо да ги чакаме иракчаните и пакистанците на границата с хляб и сол, че и те ни стискат палци, за да не плуват през Марица.
  • Атентатът в Бургас показа колко неподготвени са службите в България. Че разузнаването и контра-разузнаването спят зимен сън сред флашки и СРС-та, докато международният тероризъм не спи. И докато съм склонен да не хвърлям вината за атентата върху правителството, реакцията му след него е абсолютно негова заслуга. Два часа след атентата полвината министри и президентът пъплят по паркинга с една тумба журналисти и дават интервюта изпълнени с празни думи и милиционерска терминология заместваща информация. Един от най-редовните номера на чеченските терористи е да взривят втората бомба след като се насъберат полицаи, линейки, зяпачи и др. И втората бомба е много по-силна. От там нататък, оставиха месната прокуратура да води следствието, изтичането на информация беше безпрецедентно. Цветанов дори не се опита да крие нещо от медиите. Всичко завърши с изпляскването на “основателното предположение”, че Хизбула и Иран са виновни.
  • Полицейския произвол се увеличи на фона на непшрестанните хвалебствия към полицията от страна на Цветан Цветанов и ББ. Дигиталната епоха ни снабди с най-различни записи на спящи полицаи, псуващи полицаи, полицаи, които настъпват арестувани по ръцете и какво ли още не.
  • Медийната среда в България е под всякаква критика. Сриваме се с всяка година все по-надолу в класацията за прозрачност. Вече сме в компанията на страни от третия свят където все още се стрелят с калашници като се скарат за някоя крава. Положението е толкова лошо, че телевизиите получават статуси на дезинформационни агенции и зомбиращи институции.

Образование и здравеопазване

  • Скандалът с научните изследвания е нещо много старо. Тоя мач го играят от десетилетия в научните среди, но играта особено загрубя и правителството на ГЕРБ е виновно, че като вкараха проф. Хорозов след това го игнорираха и го принудиха да си тръгне само и само да не е част от корупционната схема. да не говорим за хабилитирането на Серьожа и неговите безброй публикации с цели 4 цитата.
  • Опитът за реформи в образованието като че ли остави нещата наполвина и то много наполвина. Някои от решенията взети за средното образование са меко казано нелогични с оглед на резултатите на сегашната система — говорим за преобразуване на МГ, ЕГ и технукумите в СУ. Спорни са идеите и за ранното обучение на деца или поне липсата на алтернатива.
  • Скандал с лекарствата на Божидар Нанев, заради който той беше отстранен все още не е разнищен, той не е осъден въпреки доказателствата за злоупотребите си.
  • Абсолютен провал в здравната реформа. Министрите в здравното министерство нямаха време да си донесат снимките на семейството преди да ги е издухал вятъра — някои от тях заслужено, някои не до там. В крайна сметка резултатът е: закрити болници, отслабена система, монопол на касата и никаква надежда за подобрение.

Скандали

  • Скандалът с подслушването на ББ и Ваньо Танов беше ужасен пример за нереалността и самосъзнанието, както на премиера и обкръжението му, така и на народа, който бездействаше. Подобен скандал би бил достатъчен да свали правителството във всяка бяла държава, най-малкото защото това се изисква, за да се проведе безпристрастно разследване. Не помага и фактът, че няколко месеца по-късно Михаил Михов по прякор Мишо Бирата е намерен в колата си мъртъв в следствие на инфаркт според експертизите.
  • Досието Буда и тъмното минало на Борисов са нещо, от което трябва да се интересуваме живо. Повечето хора го приемат като нещо не толкова шокиращо, тъй като се знае за мутренското минало на ББ, но не му се отдава значение. Тук не искам да говоря за това дали досието е истинско и дали наистина може да се докаже, че Борисов е престъпник. Тук искам просто да кажа, че при наличие на толкова съмнения сочещи в тази посока ние си го избрахме и продължаваме да си го избираме. Това е колкото негов толкова и наш грях.
  • Ония чували с бюлетини помните ли ги? А репортажите на международните наблюдатели? Хората наистина не можеха да повярват на очите си, стояха и чакаха полицията да дойде и да всее ред. В крайна сметка разбраха, че полицията е пред вратата и знае всичко, което се случва, но явно не иска да реагира.
  • Божидар Димитров не заслужава дори обяснения. Този човек е ходещо петно и назначаването му в което и да е правителство е кощунство смесено със много лош вкус.
  • Ще напомня и за схемата с Котараците и как тя беше разнищена — с честна скаутска от премиера — те само си ритали заедно, но иначе не се познавали.
  • Като допълнение на редицата скандали се явяват и периодичните необмислени и почти винаги обидни към някого изказвания на премиера и неговото верно вице-. Помним изявленията за лекарите от трибуната на  НС и как ЦЦ наруши закона, само и само да назидае лекарите, които в последствие се окзаха невинни. Съвсем пресен пример е заканата срещу журналистите, която уж на шега ги заплаши с разработки. Отделни са изказванията за материала и Тодор Живков като политик, а не просто човек.

Заслугите

  • Възстановяване на финансирането по еврофондове и блокираните средства по време на тройната коалиция
  • Възстановена търговия с въглеродни емисии
  • Ускоряването на строежа на магистралите
  • Ускоряването на строежа и развитието на метрото в София
  • Финансова стабилност
  • Добро пласиране на външен дълг през 2012 при ниска доходност
  • Наглите, ккилърите и крокодилите бяха заловени и повечето от тях са съдени в момента
  • Дунав мост 2 е почти готов
  • Раздвижване в политиката спрямо Македония. Втвърдяване на позициите, но засилване на комуникациите
  • Реакциите при протести не са винаги най-добрите, но винаги има, което е много обнадеждаващо за нашето общество и политическа култура.
  • Запазване на ставката на плоския данък
  • Затягане на режима при изпитите за шофьорска книжка, както и процедурите при технически преглед
  • Засилен контрол върху касовите апарати на бензиностанциите и по-късно на регистрираните по ДДС
  • Напредък при разрешаването на проблемите с такситата — копърките
  • Пълна забрана на тютюнопушенето на обществени места
  • Фонда за лечение на деца в чужбина е с увеличено финансиране
  • Повече усвоени земеделски субсидии
  • Засилен контрол на храните, стандарт “Стара планина” и прочие
  • Отказване от неизгодни проекти като “Белене” и тръбопровода Бургас-Александрополис
  • Договорена е нова по-ниска цена на природния газ от Русия
  • Раздвижване в областта на музеите — строят се нови, реновират се стари

Шахматистът Борисов

Когато основната тактика за справяне със скандали и проблеми е засипването на журналистите с тонове самохвалство под формата на ненужна информация, човек се пита как ще се справи Борисов с изборите. Как ще победи на следващите избори като подкрепата за него се топи с всеки изминал ден, с всеки изминал скандал, с всяка следваща обещана услуга на приятел, която изпълнява, с всеки следващ резултат, който не му се получава? Определени анализатори в България предвиждаха самопадането на кабинета въпреки всякаква логика. Чуждата преса още днес излезе и с теорията, че слизането от власт е всъщост хитър гросмайсторски ход от страна на Борисов целящ минимизиране на щетите и смяна на говоренето. Има версия, че протестите за сметките за ток са били изкуствено подсилени, а правителството се е отказало въпреки, че основните искания не са неговото падана, а решения за проблемите на хората. Контра-протестите разбира се са абсолютно дирижирани и нямат никаква друга цел освен да погъделичкат егото на Вожда и да подразнят разумно мислещия човек. Подобна версия би обяснила и защо Борисов толкова остро погна ЕРП-тата, както и защо обеща 8% намаление на цените на тока до март — все неща, които не че са неизпълними, но биха имали тежки последствия. Падането на кабинета анулира изпълнението им, но остави позитивите от обещанията.

Филия с мас и нива с картофи

За пореден път Борисов се опитва да финтира търсенето на отговорност и да обвини някой друг, че го е свалил от власт и му е попречил. Даже стигна до там, че да обвини Ахмет Доган в заговор срещу живота му, за който имал “документ” от разузнаването. Разбира се, от разузнаването отрекоха. Класическият пример с въпросът на Диана Ангелова за цената на картофите е в пълна сила — отговорът е, че не знае, защото в неговото семейство не им се налагало да купуват картофи, защото си ги гледали. Тотално разсейващо и нагло извън темата — основен похват в доктрината Обяснение и Оправдание.

Ако мога да синтезирам защо не трябва да се има доверие на Бойко Борисов ще кажа, че е защото бяга от всякаква отговорност и лъже най-безцеремонно и първосигнално, за да се измъкне от всяка неудобна ситуация винаги хвърляйки вината върху някой друг. Ако трябва да отговоря на въпроса дали има той алтернатива в българската политика, прескачайки огромния дебат ще кажа — да, само се огледайте.

За чалгата. Право куме в очите

Мине се не мине и прочета някой коментар, пост, или изказване относно чалгата на някой интелектуален и морален капацитет из мрежата. И всеки път у мен се надига едно негодувание. Разбира се, има много различни форми на оплюване: от най-първичния хейт, до задълбочения заблуден/заблуждаващ анализ. Този път аха-аха да се съглася с написаното тук, но не съвсем. Тази статия ми напомни за комплексността на проблема с чалгата и лицемерното презрение на всички интелектуалци.

За да е ясно аз какво разбирам от чалга и противоречията около нея, ще ви дам малко предистория. Роден съм в голям град, в среднокласно семейство с висок морал и нетърпимост към низките пороци. Завърших математическа гимназия и германски университет. Сега съм докторант. Общо взето не съм прост човек. Когато бях в шести клас (’96) чух за небезизвестната Радка Пиратка от изпълнението на един съученик. Учителите непрекъснато му правеха забележка, че си я пее, сякаш това е признак на лошо възпитание. Аз недоумявах, защото той дори не стигаше до  вулгарната част (за която известно време аз дори не знаех), а мелодията се оказа доста натрапчива. И така започна плавното насаждане в моята глава на идеята, че чалгата е греховна музика асоциирана с невежество и липса на възпитание. Когато бях тийнейджър, и чалгата, и нетърпимостта ми към нея, взеха да набират все повече скорост. Грубо казано, момичетата в класа ми слушаха чалга, а момчетата метъл и рап. На купоните се редувахме кой да пуска музиката — ту радио Ритмо, ту пого — а докато другата група слуша, ние сме навън. Някой пуши, някой си говори, някой се натиска с нечия братовчедка или съседка. Не след дълго желанията на момичетата станаха все по-значими и една неухотна толерантност към чалгата трябваше да бъде изградена у всеки от нас. Сетне дойде време да изкарвам книжка и прекарах около 30 часа шофирайки една вектра на фона на радио ритмо и най-вече Cici Kız (за който не може да чете на турски, това се произнася джиджи къз). Тогава чалгата стана модерна, почти всички около мен се пречупиха и не мога да кажа, че съжалявам. През годините съм имал периоди без чалга, с много чалга, с малко чалга, с прекалено много чалга. В последните години слушам все по-малко чалга най-вече заради чалга културата в клубовете, но когато се събера с подходящите хора на подходящата маса, няма какво да замести чалгата в сърцето ми.

Разказвам тази история, за да покажа три неща, които са очевидни, но много лесно игнорируеми, защото така ни изнася.

  1. Трябва да спрем да се заблуждаваме, че чалгата е изкуство. Тя е шоубизнес. А в шоубизнеса се развива този, който продава. През 90-те вулгаризмите продаваха, преди десет години естрадата остаря, а попът нямаше кой да го финансира и затова чалгата стана поп с орнаментика и пиперливи фрази. Сега момичетата са станали  силиконени златки, а бизнесът им златен, защото тези с парите така ги искат. И за да ви покажа, че не е виновен тоя дето яде баницата, а тоя дето му я дава, ще попитам вие на колко концерта отидохте, колко албума си купихте? Как подкрепихте интелектуалната музика? Или може би държавата трябва да я подкрепя и пак Костов е виновен?
  2. Маргинализирането на чалгата е грешно и лицемерно. Всички знаем за разните знаменитости анти-чалга активисти и техните подвизи в Биат. Всички сме виждали и пияните чужденци по масите на морето. Това е популярна комерсиална музика, която не трябва да се сравнява с изкуството, но има своите плюсове. Трябва да се възприема като това което е — ленсо възприемащ се продукт следващ маркетинговите нагласи на пазара. Говоренето, че едва ли не чалгата е една робовладелска организация, са несъстоятелни. Дори 50% от хонорарите да взимат, една певица, може да си изкара добри пари само с участия. Не било честно да им взимат по 50% — ами кой им е написал текста, кой им е продуцирал музиката, кой им е снимал клипа, кой им прави реклама, че въобще да знаят за тях в някоя кръчма в Плевен да речем. Тези неща струват пари, драги радетели за справедливост, особено в капиталистическия свят, към който ние се числим от близо 24 години.
  3. Чалгата е отражение на обществото, а не обратното. Нагласата, че чалгата е виновна за моралните пропасти, в които са пропаднали голяма част от младите хора в България, са криворазбрани. Чалгата, като един бизнес продукт на пазара, се адаптира към това, което се търси. И тъй като манталитетът на българина не негодува, че еди-коя-си мутра е крадец, побойник и изнудвач, а негодува, че той не е на негово място, чалгата е такава каквато е. Тя показва лесните пари, защото хората искат лесни пари. Показва бичмета в мерцедеси, защото младите искат да са бичмета в мерцедеси и ако им се отдаде възможност биха я използвали. Това, че във времето докато чалгата се популяризираше, поколенията пропадаха не означава непременно, че двете са  зависими.

Ако искате да има друга популярна музика, купете си албум, идете на концерт, на театър, български филм, подкрепете любимите си артисти. Ако никой не им плаща, как ще направят нещо по-добро?

Ако не харесвате чалга културата, ако не искате децата ви да пораснат бабаити и златки в 21-и век, просто се погрижете за тях. Дайте им пример, създайте им цел, побутнете ги към правия път. Не ги оставяйте да растат пред телевизора.

За всички спамъри, които искат да останем лично свързани

Искам да остана ЛИЧНО свързана с вас. Публикувам снимки на моето семейство и приятели (включително и ваши) и предпочитам непознати за мен хора да нямат достъп до тях. С последните промени във фейсбук, “обществото” вече може да вижда дейностите на всяка стена. Това се случва, когато нашите приятели натиснат “харесвам” или “добави коментар”, тогава автоматично техните приятели виждат нашите публикации. За съжаление, ние не можем да променим тази настройка, защото фейсбука е конфигуриран по този начин.

Моля, поставете курсора на мишката върху името ми по-горе (не кликвайте), ще се появи прозорец, придвижете мишката върху “Приятели” (също без щракване с мишката), след това надолу върху “Настройки”, натиснете тук и ще се появи списък. МАХНЕТЕ отметката на “КОМЕНТАРИ и ХАРЕСВАНИЯ”, а също и на “СНИМКИ”. По този начин дейността ми сред приятелите и семейството ми ще остане лична.

Сега, копирайте и поставете това на стената си. След като видя, че това е публикувано на страницата ви, аз ще направя същото. Благодаря!

Горецитираният статус се разпространи днес в моя нюзфийд. Трябваше ми малко време да осмисля какво точно искат хората и какво точно целят. Всъщност все още не съм сигурен, но и в двата случая мисля, че това е поредната глупост, която недоразбралите потребители ще ми постват в следващите седмици до откат. Все едно.

Ако искат да ограничат какво се вижда от техния профил, глупаво е да вярват, че така го правят, защото всичко остава достъпно освен ако не е прикрито от автора. Единственият ефект ще бъде, че много информация няма да се появява в новините и ще остава неизвестна, но не и недостъпна.

Ако искат по този начин да популяризират профила си, може би ще успеят, но не виждам целта. Нормалните настройки са или повечето ъпдейти  или всички ъпдейти.

Така че мили приятели ако искате да останете лично свързани с мен, по-добре спрете с глупостите :)

How to get a Yellow Card in the UK?

I’m writing this post because I wish I had read something like it before I made my plans. In fact way before I had made my plans. Every student from Bulgaria and Romania has  the right to work not more than 20 hours per week:

Romanian and Bulgarian nationals who can demonstrate that they are on a course of study at a place of study recognised by UK government can be issued a “yellow” registration certificate. The holder of a yellow registration certificate which highlights they are a student can work up to 20 hours a week during term time (or longer for vocational training) and full time during vacation time. — Employing a Bulgarian or Romanian national in the UK

The key point in the paragraph above is obtaining it. The form that needs to be filled for the application is called BR1 and is for students, self-sufficient and family members of working people. It is fairly easy to get the documents required for the application:

  • ID — passport or ID card
  • Proof that you are a student — attendance letter from the university
  • Proof that you will not be burden to the social system — stipend letter, letter from parents + bank statements, and others (see BR1)

If you are a student on a stipend all these documents should be fairly easy to get. If you are  working as a GTA, it might be more complicated, if your parents are supporting you it would take time to get everything from the banks, maybe weeks.

My contribution to the community though come once these are all gathered and the BR1 form is ready. There are two ways to apply for a Yellow Card:

  1. mail your application (undisclosed amount of time, ideally less than six months)
  2. or book an appointment at the Croydon office (done the same day).

If you talk to a person that got their certificate a few years back you may hear different versions about how much time it took them to get it. It ranges from a week to a few months and increasing in time. What you should know in advance is that now it takes a few months even if you have to book an appointment. There’s no way around it. The appointments are available 3 months in advance and are all booked. I thought the system is somehow flawed or that I was doing something wrong, but in the end it all came down to these three months being fully booked. A new batch of appointments are released in the beginning of each business day, so ideally trying to book an appointment around 9am would be the only option. In case you succeed the appointment will probably be exactly three months later. If you try to go to the Public Enquiry Office in Croydon you should know that even if all your documents are in tact, you will not get a certificate without an appointment.

If you decide to mail your documents you should be ready to give up your passport or ID card for a very long period of time. You can check here the date when the documents currently being processed were received. Right now it says January 4, 2012, which is about nine months from now.

It seems that against all logic and sense, however, a procedure that took 1-2 weeks three years ago takes nine months now. The Border Agency seems to know that and doesn’t do anything to resolve this obvious problem, but rather just warns people that booking might be difficult. There isn’t a single place on their web site that states an expected return date of your application. There isn’t a single phone line you could call and actually speak to a person. You could call 08706067766 and try to get some information out of them using the option for a general query and redirection to a phone line, but that line never got picked up, at least when I called. All this leads me to the conclusion that the UK government wants to reduce to a minimum the amount of working Bulgarian and Romanian students in the country by deliberately making the procedure ridiculously long. And since there isn’t a way to change this or even confront them about it the best thing you can do is plan for it.

I will update this post as things develop for me, but for now let’s just say that it takes a long time to get a Yellow Card even if you have all the documents you need.

An iPhone and an Empty Stomach

Georgi Stavrev is 13 years old from Plovdiv. He won the “Бодлите на таралежите” price this year for his short story “Айфон и стържещ от глад стомах“. I was very impressed by that story and his writing style, which still appears raw, but I’m sure holds a promising future. I decided to translate it to English to give it a allegedly wider audience, but also to show the world and its social realities and values through the eyes of a Bulgarian child.

I have an iPhone. The latest model. Reason for everybody at school to burst with jealousy. They’ve seen me with super gadgets. They resent me because of the car that drives me to and from school to a house that looks not only on the outside, but also on the inside like a futuristic palace. I’m popular among the girls — for them I’m an opportunity. A boyfriend and someone to pay the bills. They want to go out. They want to see the world. I hope not mine though — I asure you — it is not an affable one…

I am thirteen years old. Some girls are interesting to me, but not as much, as this iPhone. I leant it fast. I have no paper manual. In fact, I haven’t read a manual for any of the machines and appliances at home. I’m a natural. I almost became a hacker. I crack passwords, I log into people’s emails, I eavesdrop, I observe, I have information, which usually costs money. Even a lot of money. Gives you opportunities. Brings you profit.

They’re watching me too. I know it for a fact and I am aware that my life also depends on the hidden eyes. But I have an iPhone now. I hide under the blanket to play around with it. I am alone in the room. This is rare. Everything around me is super cool. The lamps are italian, the lighting creeps along the walls and it has some diodes, so when I move it lights the place I walk.

The TV is the latest model. The furniture is custom. I’m doing excellent at school. I surpass all the nerds. Usually I need not more than two hours to prepare for school — reading, homework, exercises, plus two foreign languages with online tutors. I have access to a rich virtual and paper library, so I don’t have to go out except to work.

Since I’ve been here I’ve become aware that luxury is not built upon laziness. You give and then you take. Although, often giving is trice more and the taking – miserable. Accumulation of the dividends requires persistance.

I have an iPhone. The latest model. With golden edging. It is mine since today. I hope I can bring it to school tomorrow. I’ll show off and… I won’t have it for long. God! I’m alone. I have an iPhone for a night (and I hope for another day). I am happy. I am rich.

I am rich, but my stomach aches with hunger. I didn’t bring anything home today. They punished me to go without a dinner. I am hungry. Terribly hungry, but I have an iPhone. I stole it in the afternoon in front of the hotel. It was some fool whose car broke down. He took me for an intelectual — we talked in German and English. While he was fussing around he just parted ways with his gadget, and I with him. He lost some money too, but I spent it all on sprays and anti-inflammatory pills for the wound on my leg. I bought the most expensive and most reliable ones. I went to see a doctor in a private clinic. They gave me a shot. I didn’t know that such a thing could burn through 200 levs. The rest I stuck in a secret compartment in my boot. I have to give up the iPhone to the ringleader, so I can eat. I won’t be able to buy anything to eat from the dolly between classes.

There’s three of us at school and we snitch on each other. Boyish being boys. A chauffeur takes us there and brings us back home. Who knows if good fortune will smile at me again tomorrow. I am hungry. Terribly hungry and even the iPhone doesn’t give me as much pleasure as I thought. It even hurts. I depend on my job. I steal.

I am not a gypsy. It’s just that my mom died. My dad and his new (-est) wife took me in. I stood up to him a few times. He beat me up and I ran from home. I wandered for three days. A bleached blonde slender woman found me. She looked like mum. I thought she is like her, good.

She brought me here. They trained me how to steal for four months. They fed me. I’ve always been a straight A student and I did good with that too. I had no other choice. Otherwise there was no food, pleasure, extras. I resisted in the beginning, but hunger is the best friend of fish and a tacher of silence.

They pronounced me a golden goose and that increased my privileges. We are seven boys living here, three of whom go to my school. Two of us are in the same class. They take us and bring us back with SUVs. The chauffeurs are as accurate as swiss clockwork, but their hearts have more holes than swiss cheese.

It’s been a long time since the gypsy ringleaders stopped beating child thieves, or cutting their fingers for a finer touch. These are all myths now. They punish them with hunger, and hunger is stronger than a beating, the cold, and the pain. Besides, they may give you drugs, which I’ve seen that the elder ones become addicted to and they drag themselves convulsing. But they don’t bring them here. We are like a big family. We are all related on paper. My name is Angel, I have such an aura, but only for those who haven’t been burned by the devil inside me.

Have I forgotten mum?

I haven’t.

I’m just hungry. I fight for myself and for her. I will save some money eventually. I’ll buy a ticket from the seaside to Sofia and I’ll go to her grave. I’m sure I’ll recognise it. Two years have passed. The grass has probably reached my height now. I hope I can endure another five years until I am of age. So I can run away and give myself up to the police. Otherwise my future is in a home for children — they starve there, they beat them and rape them. And I have everything here.

My only duty is to steal and bring back. Luxurious setting, warmth, sea, SUVs, virtual private lessons in everything. Good preparation. Perfection in any way. Why should I wander the streets and sleep in the stations?

I have an iPhone. The latest model. With golden edging. Only until tomorrow. Like the hunger, I hope.